На...
Изгубен бе гласът на тази вечер тъжнолика.
Не звънна като паднала монета.
Той тръгваше и никой след него не извика.
Не се взриви небето.
Бе тихо като време. Зловещо - като истина.
Очите й до дъно се стъмниха.
Изглежда, че за нещо, нещо свое, мислеха.
Но никой не попита.
Прозрачна бе душата й и тялото - прозрачно.
Той тръгваше. Очакваха го някъде.
Бе тихо. Тишината не може да е страшна.
И тя ще й повярва.