автор: Silver Wolfess

Душата ми, вълче осиротяло,
по-озъбена от уличното псе,
в храм ограбен вечер завръща
при едно разпятие и едно небе.
Просеки проправяни със кръв,
за молби оглушали са иконите,
олтарът се крепи на оголен кръст
и няма място вече за пироните.
А можеше, а можеше да спре -
Бог обича нищия и духом слаб,
да заскимти като уличното псе
пред чужда порта за коматче хляб.
В храма й, строен неканонично
има място за светци и вещери,
но да се лъже в него е излишно
когато пламнат сенокосни вечери.

А може би ще дойде ден когато
слънцето ще влезе във олтара
за да нахрани гълъбите гладни
с остатъци от крехката й вяра.
Да изглади мълчанието й ръбато
и да шлифова камъка до бяло,
да се събуди във внезапно лято
душата ми - вълче осиротяло.

15.04.2005