 |  Бял ковчег.
Книга,топка,мече…
Петдесет на един петдесет и пет.
Две буци пръст
отекват глухо във мен.
Бели рози посипва пръстта.
Свещеникът глухо мърмори
в брадата.
Господи, прости на децата си!
Бащата сломен.
Припада майката.
Безгласно бабата Бога кълне…
Каква вина и какви грехове,
плаща Господи,
това твое Дете?
С беззвучен писък
пищи душата ми.
Кървя невидимо.
Без остатък.
Изпращаме
на дъщеря ми
най-добрият приятел…
Публикувано от aurora на 15.04.2005 @ 13:58:48
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Един въпрос към Бога" | Вход | 6 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Един въпрос към Бога
от Sandra на 15.04.2005 @ 17:36:39
(Профил | Изпрати бележка) | Gospodi,Ve6ice,tova e yjasno..
Nai yjasnoto ne6to koeto moje da se sly4i..
napomnq mi na pogrebenieto na nai-dobrata mi priqtelka..
A tq be samo na 14.. |
Re: Един въпрос към Бога
от lusinda (lusinda@abv.bg) на 15.04.2005 @ 20:56:12
(Профил | Изпрати бележка) http://mixnamax.wordpress.com/ | И още няколко...
- Знаеш ли, господи, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.
Роман, 2 клас
- Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре.
Борис, 4 клас
- Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти.
Ерна, 2 клас
- Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти — в мене.
Ляля, 2 клас
- Господи, аз искам да умра без да ме боли.
Таня, 4 клас
- Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас
- Христос е Твой син. А той обича ли Те като баща?
Рита, 3 клас
Откъси от книгата на Михаил Димов (Рига) "Децата пишат писма до Бог"
Уич, двете буци пръст кънтят още в мен.
Остава ни просто да обичаме и закриляме децата с цялото си сърце и душа. |
Re: Един въпрос към Бога
от Gerlan на 16.04.2005 @ 00:44:16
(Профил | Изпрати бележка) |
''21 грама''
автор: Gerlan
21 грама тежи живота ни!
Колко струва всичко това?
На кантара на времето,
Стрелката помръдва едва.
21 грама тежи съвестта ни,
Отрупана с тъжни цветя.
И късно неказани думи.
21 грама тежи душата ни.
Която ни напуска безумно,
Бягаща от нас, новите мумии.
21 грама, предизвикателство.
Много ли са? Ръждясаха струните.
Това не им пречи да звучат.
Само пръстите на изпълнителя,
Който иска да свири,
Ръждиво кървят.
29.09.04 г. |
Re: Един въпрос към Бога
от pisana на 16.04.2005 @ 03:28:23
(Профил | Изпрати бележка) | Господ ни е дал всичко, но от нас зависи как ще се грижим за него. Ако правим съваршено всичко около нас ...като него... едва ли ще виждаме и чувстваме това.
Друго не мога да се сетя , тъжно е но старанието ще ни помогне да запазим малкото на което държим, провалите понякога не зависят от нас , а просто от природата която понякога ни ощетява за сметка на друго.
Когато изгубиш нещо красиво по пътя, понякога се налага да продължиш със изживяните мигове на топлота , върниш ли се да търсиш причините просто всичко се преобръща и ...ги изгубваш. Избора всеки си го прави сам.
|
Re: Един въпрос към Бога
от pin4e на 16.04.2005 @ 17:29:02
(Профил | Изпрати бележка) | | знам го това усещане...не помага белият цвят на ковчега. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 751
ХуЛитери: 1
Всичко: 752
Онлайн сега:
