автор: Eshach

Т.,

Носех ти с пълни шепи очарование от летните брегове и слънчевите зеленооки вирове на Вит, но някави нощни страхове ме стреснаха, аз се спънах и го разпилях.

Всъщност разбрах, че нещо не е наред още когато снощи отидох на върха на Еньовденската скала, и се озовах в пепелище, в което огънят беше пожалил единствено гривната на нашето огнище тогава и няколко дънера, които така и не сложихме в пламъците през онази нощ. Стана ми тъжно, но когато погледнах към дефилето на Вит и видях във вира елегантните силуети на белите рибари и сивите чапли, във висинето - вечерния лов на бързолетите и пчелоядите, на соколите и първите прилепи, в далечината - вечният Балкан да подпира вечното небе, си спомних, че идва есен, идва зима и после пролет, че земята заспива, завива се с бяло, напива се с вода, и от корените, които е съхранила, пуска сред миналогодишното пепелище новите филизи и нищо не е по-силно от тяхната крехка зеленина.

Не съм ти казал - тогава ние бяхме на бивак върху темето на един от стражите на небето и земята, вперил тъмните очни кухини на пещерите си на юг, накъдето гледах и аз снощи, но за мен много неща остават незабелязани, а за него не, той вижда всичко и знае всичко, и затова често ходя там, особено в Еньовденската нощ, за да отзема нещо от него, някоя тайна да чуя, да усетя, да разбера, като тази например за пещуните, която научих като дете и която сега ще споделя с теб.

Тези малки същества, много подобни на хора, живеят навсякъде, но понеже за пръв път ги видях по сипея пред живелището на Оан да влизат в пещерата, ги нарекох пещуни. Те имат власт над всичко живо на тази земя и над всичко мъртво по нея, когато свирят на малките си кавали тревите растът и плодните дръвчета избухват в цвят, яйцата се люпят, рибите хвърлят хайвер, жабите омотават с лигавия си жабуняк плитчините, слепи и още влажни лисичета и кученца се опитват да бозаят, сърнета и ярета се мъчат да се изправят на възлестите си крачета, проплакват за пръв път човешки и всякакви други бебета… Това са властелините и слугите на живота, неговите роби и господари, те са живецът на това, което е около нас, те са единствените ни защитници - на нас и на всичко живо - от самодивите, тези безплътни амазонки, които с точните си стрели поразяват всичко, което брои последната минута на житейския си път, и в чиято власт е да избират последния ни миг в противоборство с пещуните. И Бог не може да ни помогне, ако тяхната стрела прониже сърцето ни в миг на гняв и злоба, страх и отчаяние, завист и омраза - тогава ние сме техни, цялото демонско воинство ликува, а над поляните се носи тихата свирня на пещуните, които страдат от това, че не са ни дали достатъчно любов, та сърцата ни до последния си миг да пръскат добро и обич във вселената…

Ще добавя и нещо друго, което зная твърдо - ако човек не е готов за някое изпитание, не бива да го приема, каквото и да му струва това. За всеки от нас са приготвени изпитания според силите ни, не е нужно да се подлагаме на такива, които не са приготвени за нас, и затова те моля да се отървеш от страховете си, да се огледаш за онова момче, което заслужава момиче като теб, и да се осланяш на бъдещето, което ще ти донесе много щастие, защото на теб именно пещуните са ти дали много, много любов, и много, много късмет, но за късмета ще ти разкажа някой друг път, ако имам този късмет.