автор: bogpan

kokokamila, dara33, bogpan, to4ka
не ОН - Лайн

Времето за поетите (предполагам сте съвсем наясно) се движи по някакви странни и за самите тях закономерности - бавно, елегантно и меланхолично в каданс толкова забавен, колкото дори в киното не съществува.
После внезапно хуква и изчезва мигновено в облак прах и човек започва да се чуди имало ли е тази седмица изобщо ден неделя.
Като веществено доказателство за съществуването на днешния ден намирам в собствения си бележник с ягодки на корицата три стиха, написани от трима приятели между чашите вино, недопушените цигари, смените на сервитьорките, позвъняванията на децата и разговорите за Елиът, свободата, удоволствията, временното безсилие и възрастта.


И без да си потърсиш свободата,
ти имаш я -
високо някъде, върху небцето на духа,
подобно гъдел, който те изпълва с трепет,
подобно вкусно ястие,
преглътнато със малко съжаление и със надежда
да опиташ пак.
И с опита от миналите дни,
да застанеш
със ръце, отпуснати пред някой бавен залез
и да видиш всичко как се случва
с очи свободни
и сърце забързано,
и със лице неотразимо,
и с оня огън, плаващ в идващата нощ,
към който искаш да потеглиш
с нежното си тяло, и с думите, които
просто назовават простите неща
и те засища смисълът
неясен.
И можеш да смениш посоката -
понеже вече всеки път отвежда
към мястото.
на този сън
на мида в неизразими дълбини
и в светлина,
която зрее без да те облива.
И ти,
със здравите си рамене със още сила,
ще се заситиш,
както се засища радост
с радост нова
и от нея по-голяма.


Духът ми
се рее,
не спира за малко отмора -
нито
при сините камъни,
нито
на бреговете,
които са дом на вълни,
нито
при белите капчици дъжд…

Отново ще пари земята.

Господи,
Ти, който издигаш небето,
чуй офицера.
Той крачи
по алеите благи
към високи фонтани,
към високи
фонтани.
Вода
тук вече няма.
Дори и да има, вода
тук вече няма.
И брашното се меси.
Огъват се думите,
бледо вървят
по пътеките идващи.

Като благословия.

Това е, любезни мои, практическият резултат, който се получава, когато обичащи се без опасения хора дишат известно време един и същ въздух в затворено пространство - питаш се имаше ли тази седмица ден неделя и ако да, защо всеки ден не е такъв.

…аз, грешната, като завърших това творение, искам да помоля за прошка, ако сме сложили неправилно и недостойно някоя дума. И не се надявахме на разума си, а се помъчихме да предадем смисъла им. to4ka…