Ти протегна ръка - не погали ме,
а удари: нечакано, косо.
Паднах аз в изненада замаяна,
онемях от внезапни въпроси.
Търсех път, а в дерето залутах се,
виждам: ниско е, но бълбука вода;
разбери: щом отпия, заситена,
ще се върна при теб на върха.
Мойта слабост защо ли изплаши те?
диша песен във твойта душа.
Всъщност не! Вътре в тебе е демонът,
който в мене наказваш сега.