(на Г.Давидов)
В безветрие пропаднаха
тревожни
дълговечия,
Уплашени-се разлетяха
с писък
ветровете....
Прокудената болка
пръска многоцветия-
В безсънна нощ
превръща се
живота ни....
В безоблачните дни-
изстрадана утеха,
застива вечността
в безкраен
миг,
а краткотрайното
човешко безразличие
в забравата
на времето
разтваря
самотата ни....
Забележка: написано в младежките години