автор: dubrav

Пу, деба!
Неговата мама!
Отнасям се несериозно към живота.
Отгоре гледам.
Галя си хобота,
а пък наоколо е ледена епоха
и само катерици щъкат
из житата
понесли лешници в устите си,
затуй мълчат
и гледат прегладняло тъпо.
Какво да прави слонската ми същност,
с добре прикритите в тревата твари,
които трактът мой храносмилателен ги храни,
а те ме щипят най-нахално и мълчат?
Менюто ли не им харесва?
Тръъъът!!!
Претенции, претенции...
От петък ще раздавам индулгенции,
за прошка!
Вземете си! Безплатни! Няма грешка!
И за купони за храна важат!
Когато падна, похапнете преди път!