Ай Си Кю шпионска програма засече следното междугалактическо съ-общени-ееее:
___Змиътъ, 06.4.2005 г. 12:44 :
Не гледам на любовта като на семиотика на
нежността или предопределеноста
чужди са ми лигавите похвати и умалителните
Тя е строга и изваяна
семпла и простодушна
мрачна и вездесъща
любовта е такава, какъвто е
приносителят й.
Смея за говоря , защото я открих.
Прелиствайки книгата с белите листа
пълни с отрова и благодат-
по-сладка отрова от дюлено пелте
по-взривна от аматьорска бомба.
Не искам да я сравнявам,
да я пренебрегвам,
да тъжа, когато ми обръща гръб
да плача, защото може да ме напусне
да се смея прекалено самоуверено.
Защо това, което ни се случва са нарекли именно с това име - любов?
___Острието, 06.4.2005 г. 12:45 :
лелееее... титанично и семиотично предопределено
може ли да не изпадам в лигавост и хълцане
но като го четях, думите се наредиха една до друга като камъни от катедрала - величествена и не можеш да добавиш или извадиш нищо - сякаш
твърде малък е човек за такова нещо....
а за аматьорската бомба се смях на глас...
детски спомени
___Острието, 06.4.2005 г. 12:45 :
от кого е туй ? (-:
___Змиътъ, 06.4.2005 г. 12:46 :
от мен бе тъпако
___Острието, 06.4.2005 г. 12:47 :
изненада ме (((-:
предположих разбира се
особено за "мрачна и вездесъща"
___Змиътъ, 06.4.2005 г. 12:48 :
слава богу
все още те изненадвам
___Острието, 06.4.2005 г. 12:49 :
винаги, идиотко
всеки ден по няколко пъти
амплитудата на изненадите ти никак не е намаляла въпреки
месеците познанство
сигурно защото вятър ти свири в ушите -
влиза през едното ухо и излиза през другото
или през цапната ти уста и писане