Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 464
ХуЛитери: 3
Всичко: 467

Онлайн сега:
:: rajsun
:: rady
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаО!...
раздел: Поезия
автор: dexoster

О!..
И изпадаш във възторг,
когато сочат те със пръст, а ти
поглеждаш изпод ниското и сякаш
чуваш слявея над твойта стряха да
ти пее...но не би!
A колко бил красив света? Че щом и другите
усещат топлината, какво като си сам
заобиколен от мрака виждаш
сенките на чуждо разкаяние.
Привлечен от вонята на разпад
изваждаш своята чинийка с миро,
подаваш я смирено с цел единствена -
усмивка от сърце срещуположна
в мрака ти да възродиш.
Но сенките не се кахърят във мъглата.

Нали сред луди ти се чувстваш не по-малко луд?!
Нали и лудите сред луди чувстват се нормални!?

Дом на сенки и усмивки криви
от сивите скали изваяни.
Утихва шепота на кървавия стон
в сърцето ми забито с не един пирон...

О!...
Крещиш като обезумял! Когато
теб настъпват без причина и вина
добавят нов пирон в ковчега на сърцето
застинало...погребано...заринато...забравено.
И с тази болка се пробуждаш всяка сутрин
несъзнателна, отчаяна, в Бога вкоренена.
До миг, в който ще усетиш някой ден
че не раненият си ТИ
а ТЕ...измислените сенки пак ще бродят
несъзнателно по тротоара.
Но с тяхната походка уродлива - едва, но
сигурно - ще доловиш една позната и не толкова,
приела своя крах, заробила мечтите
и мъчно чакаща последния си дъх...
за да изчезне сякаш никой никога не е живял...


Публикувано от aurora на 07.04.2005 @ 12:02:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   dexoster

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.06.2021 год. / 00:38:42 часа

добави твой текст
"О!..." | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: О!...
от loveforever (dany.7@abv.bg) на 08.04.2005 @ 18:58:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.loveforever.eu
О... дали ще има някой да те чуе?
Дано!
И трябва, защото думите ти блукат от живот!


Re: О!...
от himik (ihrist@Gmail.com) на 10.04.2005 @ 02:41:40
(Профил | Изпрати бележка) http://ihris.hit.bg/index.html
Направо ме разби!!Фантастично е!!Страхотно!Тръпки ме побиват!Невероятно е!Откъде това изящество?Откъде този дух?Нямам думи....