автор: Miha_Lucho

Гледам раните по ръката си - заздравяват. Никога преди не ме е интересувало как изглеждат ръцете ми, кожата по тях... Даже ноктите си ги режа защото ми пречат, а не толкова по естетически съображения. Но сега е различно -

Отглеждам си белег…

Не знам с какво се полива белег за да порасте, но всяка сутрин внимателно го оглеждам, отблизо... чопкам го тайно, окопавам го...

След което с детско разочарование виждам как тялото ми се справя с каньоните оставени от твоите нокти, как ги запълва,

както земята запълва -
погната от вятъра...
изравнява височините,
запълва низините.

Изтрива спомена за това което е било

Останал е само един... по-дълбок и упорит.
Тяло, само посмей да ми го отнемеш!

Около този каньон кожата се е променила, обикновените линии врязани и вървящи или тичащи една до друга, тук са различни...
На малки снопове се сбират, сочат към каньона, като издълбани от доскоро изливащи се навътре водни потоци.

Или може би лавата която извираше когато ти ги образува, червената ми лава, може би тя ги е разтопила и пренаредила така.

Радвам се на това Седмо Чудо на Света ми. Толкова много, че ми се приисква да го картографирам този единствен за мен каньон, да го разлепя по стените и стълбовете, и да задумкам като старовремски вестител в центъра на селото при прочитане на важно съобщение...

Ще поканя туристи -
нашенци без самочувствие,
руснаци с бутилка в джоба,
японци с фотоапарати,
американци с хамбургери,

И ето ме пред тях... с усмивка и без страх се засилвам и скачам в каньона, политам като камък надолу изчезвайки от погледите им. Последното което виждам преди той да ме погълне са замръзналите им физиономии.

След което най-неочаквано се появявам, още докато ужасени гледат към дъното на каньона и търсят червеното петно останало от мен, и изтупвайки небрежно дрехите си, ги потупвам по раменете...

Обяснявам търпеливо, с равен и спокоен глас -
"Височината на каньона е някъде около 100 - 101 етажа,
лесна работа,
piece of cake,
ну ето никак не сложно!

если любиш,
love,
абе майната ви, ако не ви е ясно дори така, нагледно,
не мога да го обясня с думи..."

"Хайде по живо по здраво и да срещнете някой който дълбае такива красиви каньони и по вас"
Това за изпроводяк...