автор: Silver Wolfess

Камбанария, рухнала на колене -
последното убежище на птиците,
не звънят камбани в световете,
от отчаяние прехапали езиците.
Думите, превърнати в хетери,
евтино продават се - за слава,
търгувани от кой къде намери,
от ласките им сутрин нагорчава.
По гредите, почернели от солта,
в сънищата си рисуваме икони,
в търсене на обетована земя -
земя без злъч и кикот на горгони.
Лутаме се безкомпасно в океан -
лесна жертва за бесни урагани,
докато чуем във дванайсти час
поплак на посечени камбани.
Изографисваме тогава със ръце,
чудодейни като тези на светия,
изправена върху собствени нозе
рухналата в душите ни камбанария.

05.04.2005