автор: pisana

Повика ме на своя бряг море
с вълна и ходилата ми прегърна
при мен довлече някакво шише
водата в него, тъжен миг разгърна.
Ти молеше да те спася,
от лоши мисли, хорско суеверие
и от нехайната ръка
на всяко старо - ново поколение.
Разтворих се във твойте води
показа ми не писани закони,
заливах, давех, но боли
не спазени от хората канони.
И милвах , и пречиствах, а с храна
ласках и мамех, някога спасявах,
знам не издържаш вече с любовта
ти хората само да възпитаваш.
Делфин че бях преплетено във мрежа,
медуза просто смачкана с ръка
и мида тънеща в блаженство,
ала размазана от някой на шега.
Събраната вода в това шише
е пълна с твойте чисти мисли,
да я излея в пясъка поне
да зарази човека с помисли лъчисти.
И пак съм , аз в ръце бутилката държа
Човека и морето в мен се борят,
как искам у дома да си я отнеса
но знам, че даже там ще спорят.
Море ли съм, жена или какво?
Кога се давя и кого спасявам,
законите в природата една
са писани в сърцата да се спазват.