Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 781
ХуЛитери: 0
Всичко: 781

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПромяната
раздел: Други ...
автор: silence

Това, което чу от кухнята го стъписа. Някой пееше. Но не точно някой, а неговата жена. И то не каква да е песен, а любовна.

Ти дойде и преобърна целият ми свят,
не мога да върна времето назад
Колко малко беше нужно, за да разбера,
че ще обичам, както никой до сега


Не бе я чувал да пее от...колко бяха...17 години...да - от раждането на близнаците. Тогава борбата за оцеляването бяха изтрили усмивката от лицето й. Не че не се смееше - правеше го, но смехът не се качваше в очите й - те оставаха все такива тъжни, без искриците, които блещукаха преди.... Дори когато се любеха тя го правеше прекалено съсредоточено сякаш изпълняваше някакъв план и само в няколкото мига на върховно изживяване я чувстваше жената, в която се беше влюбил. С дните се примири. Все пак това, че му беше родила три деца й даваше право да се промени.

Колко ми липсваш и начина,
по който нежно ме обичаш,
колко ми липсва сега
Колко ми липсваш и начина,
по който нежно ме обичаш
колко ми липсва сега


От хола подаде глава дъщеря им.
- Имаме гости?
- Не.
- Кой пее тогава?
- Майка ви.
- Не съм знаела, че пее ТАКА. Ей, изтърсаци - викна тя към стаята - елате да чуете.
Появиха се и двата дънгалака. Заслушаха се, после единия му смигна:
- Явно снощи...м.... ааа....добре си се представил...
- Не съм аз - откъсна се устните му. Децата го погледнаха стреснато, после като по команда се прибраха.
"Не съм аз" - звучеше в ушите му през целия ден. В която и стая да влезеше - те бяха там - отскачаха от стените като топчета пинг-понг и го замеряха направо в сърцето.
Вечерта тя го люби така, както бе правила в младежките им години. Застави го да легне по гръб и почна обхода по тялото му. В един момент той не можеше да разбере дали го докосва с ръце, устни, език или просто потърква кожата си в неговата, само чувстваше как изгаря целия и се молеше да не свършва. Беше забравил тази жена.
"Не съм аз" - си мислеше и на следващия ден докато се опитваше да работи. Вечерта останаха сами и тя му направи свирка кротко така както бе седнал във фотьойла.
"Не съм аз" - пулсираше в слепоочията му през цялата нощ, стягаше гърлото му и го караше да се изпотява. Някой я беше научил на това.
На следващата вечер я нямаше в къщи. Чакаше го самотна бележка "Яденето е в хладилника. Отивам на фитнес". На фитнес? Жена му?
Месец след това осезаемо се забелязваше физическата й промяна - гърдите щръкнаха, дупето се стегна и тя с жар говореше как смята да прибере корема си. Смееше се с глас на смешките на децата, позволяваше си да повишава тон (нещо, което той й се молеше да направи когато виждаше как дъщеря му излиза пак облечена... по-точно разсъблечена като... като... като лека жена) и дори извоюва безкомпромисно от двата тинейджъра да не тръшкат вратите. Вечерите неизменно търсеше секс. Секс. И пак секс. През целия ден той очакаше да стане нощ за да потъне в нея и през цялата нощ се молеше да се съмне за да може да изтрие рефрена от главата си.
"Не съм аз" - продължаваше да кънти мозъка му когато три месеца по-късно намери един офис в уличките зад площад "Съединение". Там подписа договор за проследяване. Излезе с наведена глава и превити рамене. Не можеше да си прости, че направи това, но и не можеше да живее с тези въпроси.
Резултатите бяха смайващи - тя ходеше на фитнес, на среща с онези кокошки - нейните приятелки и на лекар. Подозрението го блъсна в челото с пълна сила.
В неделя събра децата докато тя гледаше "Сблъсък".
- Майка ви се промени, забелязвате ли?
Трите глави насреща му кимнаха.
- Мисля, че е много болна и го крие.
Трите чифта очи замръзнаха.
- Сега смятам да я притисна в ъгъла. Ако ми трябва подрепа - ще ви извикам. Трябва да я накараме да си признае.
Трите глави отново кимнаха.
Той пое силно въздух и влезе в хола.
Излезе след точно пет минути. Невиждащ. Невярващ. Не проумяващ.
- К'во каза?
И той им каза. Не му повярваха. И той не можеше да си повярва.
Излезе като зашеметен от апартамента. Лута се близо час из улиците. И когато видя табелата реши да го направи и той.
Влезе смело, плати за един час. Запъти се по указаната посока без да обръща внимание на погледите около него. Отвори един прозорец и го направи.
Влезе в www.hulite.net


Публикувано от aurora на 04.04.2005 @ 17:18:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   silence

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 05:20:05 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Промяната" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Промяната
от xxlogre на 05.04.2005 @ 08:47:16
(Профил | Изпрати бележка)
Moже би няма да харесаш мнението ми, но финала съсипва иначе добрия разказ. Преработи го! Толкова ли е важна за теб тази евтина смешка накрая? И изобщо, ти имаш някаква порочна склонност към "неочакваните" финали. Повярвай ми, не стоят добре. Като съшита с цветни конци кръпка на официална рокля са.


Re: Промяната
от silence на 05.04.2005 @ 11:47:08
(Профил | Изпрати бележка)
Мнението си е твое, но роклята моя и аз си я харесвам.

]


Re: Промяната
от Slon-Madrigal (enencheva@dir.bg) на 30.07.2007 @ 11:46:55
(Профил | Изпрати бележка)
Mnogo sveza roklja, bih kazala))))) az sasto sam po roklite))))))))

]