автор: Mojsei

Книга първа: Лини


Демокрацията следа остави
в душата на невинното дете,
но как човек да си представи,
че то с насилие сексуално ще расте?


Писател съм с прагматично слово
и туй в добавка днес ме кара
да вдигам глас отново
срещу тази мерзост стара -
чрез слово аз осъждам обществото
за стореното преди време престъпление,
че то не дава естеството,
а днес е даже в отстъпление.
За случая с Калина се говори -
самата тя историята разказа,
но кой реши се да събори
перверзията, която тя показа?
Девойката излезе смело -
насилници така осъди,
но обществото ни е онемело:
не може да даде присъди.



А аз събития нетърпими
показвам на обществената сцена,
втъкани в благозвучни рими,
та с тях да бъде тя градена.
Видях девойката, разбрах, че тя е
от гаврата душевно раздвоена,
че обществото й попречи да сияе
и тя от туй е притеснена.


Престъпникът в насилствена забрава,
от своята перверзна жажда,
реши дете да обладава
и тъй безкрай да му досажда.
Ах, да! - говорят мои познати -
това сега се случва често,
насилието блести в позлати
и няма кой да каже:"Ресто!"
Насилието навлезе в живота постепенно
като действителност ужасна,
но стана обстоятелство обикновено,
а целта пред мен е ясна:
загриженост за Лини проявявам,
визирам институции отговорни,
на нея тук се извинявам,
че дните й ще бъдат морни.


А аз наистина желая
да сложа край на таз загадка
и случая ще разгадая
с моята присъда кратка.


Душата на момичето е наскърбена,
а в нежен порив тя се вие
и с мисли тежки е обременена -
балсам любовен ще й дам да пие.
Казвам й сега:"Калино,
пътя верен намери,
че живтът стана кино -
трябва упорито да се съгради.



1. С Калина имам среща


С Калина имам среща -
тя потръпва в опасения,
ето я, седи насреща,
крие многобройни притеснения.

Обяснявам как с ваятелство
се постига онзи път,
в който, чрез приятелство,
благодатен е светът.


Но дали и тя желае
да последва тоз съвет
или пак ще се терзае,
но Съдбата даде й Завет.


Тя е в живота шумен,
а и стихове твори -
коментарът й е умен
и не иска да мълчи.


А Съдбата предявява вот -
трябва да се изпълнява:
да започне нов живот...
като разсъждава.


- Чакай! - казва притеснена -
Ти какво ми наговори?
Аз съм вече примирена
и с теб не ми се спори.


- Хайде мила, не унивай,
дръж глава високо,
съвестта си не приспивай,
ще орим браздата надълбоко!


- Как да те разбирам?
Искаш да напишем книга?
Остави ме! Вече се прибирам...
Ужасът от миналото стига!


- Ех, каква си ти.....приятел,
искам да помагаш:
ще накажем мерзкия предател,
иначе беда залагаш...


- Имаш замисъл чудесен,
но се колебая -
пътят ми не лесен,
иска да се кая.


- С демокрацията си ти родена,
но живееш чрез насилие жалко
и за него си сгодена
от детенце малко.


- С теб до тука съм съгласна,
разкажи ми по-нататък,
че играта е опасна,
а животът - кратък.


- В съществуване, обременено
всичко чрез страха се преживява
и мълчание спотаено
дните натъжава.


- Виждам те, че си критичен,
искам да го възприема
и с подхода прагматичен,
ползите ще взема.


- Спомените ти, заложени в главата,
ще ги заличим,
но опри се на ръката -
няма положението да преувеличим.


- Детството ми беше жалко -
ти единствен ме разбираш,
хубавите дни са малко,
ти решения добри съзираш.


- Ти проблем постави,
мислейки да няма жертва друга,
но не може туй да се забрави -
подготви се за съпруга.


- Вече чувствам страх
да поглеждам към мъже -
даже и това разбрах:
как влече потокът към въже.


- Нека да го дефинираме -
ясно, като твоя цел
и когато я разбираме,
ще постигаме подход умел.



Проблемът



- Тебе те познах чрез слово
и те взех за ученик,
сочейки решение ново
на подготвен прагматик.


- Дните стават нетърпими,
а с тебе правим рими -
и в опита да бъдат поносими,
станаха нещата зрими.


- Ставаме от днеска копия бледи
в опит за развитие,
а не правиме беседи -
думи, думи без покритие.


- Твоят глас е властен,
водещ към световна сцена,
съхранил Завета нравствен,
че чрез него е градена.


- Ще използваме процесите могъщи,
за да правим в живота си промени
и с умения присъщи
радикално ще направим смени.


- Като Музата на радостта говоря
по проблем един - ужасен:
зная що да сторя,
за да вляза в свят прекрасен.


- С теб Съдбата ще обърнем,
даже в миналото ще се върнем
и с подхода прагматичен
ще поемем в път критичен.



Перверзията като насилие



Българинът в безнравствена уплаха,
към ближния насочи своята заплаха -
така ужасното в живота постепенно
стана нещо най-обикновено.


А перверзията е остра жажда -
сега с насилие се възражда
и над главите ни витае
и кара всеки да си трае.


Съдбата на Калина е загадка
и няма да е никак кратка,
а аз решавам да я разгадая
и нови пътища вещая.


Реши се тя да заговори,
а няма кой да спори
и в словестния ни кръговрат
идеи за решения мрат.


В Сайта няма истинско общуване -
то минава в конфликтуване,
а са нужни мерки спешни:
социалните са най-успешни.


Трудностите по проблема съм поел,
но се стигна до предел,
че и други трябва да се включат,
за да може неуспеха да изключат.



Тя поднесе ни реалност


Тя поднесе ни реалност
с напрежение срамежливо,
без да вижда нейната фаталност
и това ме притеснява настойчиво.


Тук не правя просто разсъждение -
бия аз камбаната тревожна
за това човешко отчуждение,
правеща съдбата на човека невъзможна.


Нейната реалност сложна,
има измерение глобално -
преживвяването, сферата приложна,
очертава времето фатално.


В съюз с хората-камбани
аз отхвърлям тази нищета,
но нещата си остават неразбрани
и затуй посочвам, че е срамота.


Няма скръб заупокойна
да роди смирението набожно -
нищо, че Калина е спокойна,
положението е сложно.


Аз задача ти поставям


- Да, историята човешка
винаги била е тежка -
днес насилието развратно
предполага съществуване превратно.


- Днешното ужасно време
ми поднесе бреме,
та с поглед в небесата
да очаквам чудесата.


- Днес господстват нрави,
що стихията ги прави,
но няма над съдбата й да плача,
а поставям аз практическа задача.


- Управленците преследват слава,
а насилието за хората остава
и оплетени в решения грешни,
потърпевшите са безутешни.


- И на учените днес окото
подминава злото,
че не могат и в сентенция
да покажат вярната тенденция.


- Затова аз всяка твоя стъпка
проектирам в постъпка,
та от кръг порочен
изходът да бъде срочен.


- Днес от древните учения
хората си правят поучения
и откриват там съвет,
за да стигнат до разцвет.



- В теорията предците са наивни,
но с това не са противни,
а сегашната е опошлена
и в угода управланска - развратена.


- Ти задача ми поставяш -
думи, промълвени не забравяш
и разкривайки значимост,
ми показваш приложимост.


- Ний живеем в предистория
на човешката история
и в различни катаклизми
избуяват непосилните цинизми.


- Цялостта в развитието е идеал,
който днес е в кал
и в лозунгите за превал
се съдържа пак провал.


- Затова в общност с приятел
ще избегна подлия предател,
но и всеки прагматизъм
носи бреме на трагизъм