Умори се нощта и заспа.
На перваза - под моя прозорец
Сънен мрак и звезди полудели
се понесоха като в кан-кан.
Спи нощта.
Развълнувани псета сляпо
гледат към празното нищо.
Светва жълто в очите на сова
и се блъсва в ръба на скалите.
А за утрото хиляди прилепи
от крилата си спускат завеса -
да не идва. Нощта си почива.
Доверчиво притворила клепки
се отпусна на моя прозорец
и не мисли да си отива...