автор: Miha_Lucho

Звук на ключ навлизащ в ключалка
Неуверено, развълнувано
пристъргвайки докато уцели
сливането което отключва...

Чужда стая...

Най-сетне!

Двамата влюбени се притиснаха в силна прегръдка,
дълго дълго чакана
радост неизразима с думи,
пролята в целувки,
сияещи очи,
усмивки,
и простота

Същата простота,
с която дрехите бяха захвърлени
несъществуващи вече,
както и стаята,
и светът

и дори кожената чанта -
мека като сърце
и пълна с листа
изписани думи
от една ръка
с женски и мъжки почерк...

Сляха се в едно
първо любене

там където
вчера вече не съществува
а утре е далеч

в подарена девственост,
в болка но без кръв

кресчендо -
танц на телата,
ехото и огледалата
изписвана книга
отвън и отвътре...
от мъжки и женски почерк

И тогава,
напълно внезапно,
в окото на бурята
и възбудата

Тя започна да го удря,
яростно
по гърдите
по раменете
с развети коси върху лицето
неприкрити сълзи
страшна и мила гледка

Той едва намери сила да промълви нещо...
не вдигна ръка да се защити

Вцепенени и без пулс

ги завари светът, като се върна
а стаята отново стана чужда
черно-бяла...

само кожената чанта запулсира с топлия си цвят
Неудържимо...