автор: joanna_vas

Притихвам с обич в скута на деня,
отпускам се в приятните ухания.
Очите щъркелови са гнезда,
излюпват с радост хиляди желания.

С разтворена над хребета ръка
събирам ласки на скоклива светлина
и ги превръщам в слънчева река,
с която мога да те стигна в утринта.

Заливам те с цвета на пролетта,
разпуквам се в красиви очертания.
Магичност съм от багри в лудостта
и трепет див на твоите желания.

С пауново око пред теб ще спра,
замаена в ронливите дихания.
На евкалиптово стъбло ще се подпра,
кората му ще напоя с мечтания.

А после ... в твоя свят ще се простра,
ще бъда цвят в разлистени корони
и между клонките ще се провра,
за да остана там през всичките сезони...