автор: bedstvieto

Искам да разкажа ...
Уф какъв живот ...
Ставане някъде към девет . Вместо закуска кана кафе и цигари . После гмурване в гардероба в който виждам любимата си синя рокля и ...
Жената стоеше на ръба на скалата , а под краката и се разбиваха с грохот вълните на бясното Средиземно море . Беше крехка , малка , нежна ,като статуетка от нефрит на млада богиня . Жената гледаше навътре в зелената шир . Сякаш срастнала се със своя пиедестал , тя не трепваше в очакване ...Около краката и нацъфтели бели цветя . Сякаш изникват изпод стъпките и . Колко странно ? Нарциси на брега на солената вода . Някои от тях се осмеляват дори да пият от нея . Вятърът силен , поривист . Той играе с дългите , червени коси . Разпилява ги непокорно , а после отведнъж ги събира в сноп , който прегръща крехкостта на тялото , разцъфтяло с великолепието на младостта . Голямо куче . Козината му е мека , като коприна с цвят на пясъчна пустиня . Дори непознавач би разпознал , че породата е ловна . Тялото е високо , с дълги крака . Формата е създадена така , че да не се съпротивлява на стихиите , да бъде в състояние да покорява дълги разтояния за кратко време . Кучето кротко сяда до жената . Потъва с поглед далеч зад хоризонта , защото се досеща , че стопанинът му трябва да се прибере от там . Отвъд линията , която събира морето и небето .
Жълтината на слънцето опарва платната на една галера . Тя подгонена от последните разпенени , бели тласъци на талазите , навлиза в спокойното огледало на залива . Пристанището под чието дъно са заровени съкровищата на Книдос , за да бъдат предпазени от алчните ръце на натрапниците . Две зелени очи се впиват в кафявото на един поглед . Глъчката на развълнуваните матрони и роби , дошли за да се порадват на последните съкровища от Изтока умира между тях . Червената му мантия плющи безпомощно зад гърба му , когато с няколко скока се отзовава до своята богиня , за да я разтопи в ласкавата си сила . А младостта се покорява без съпротива на своя завоевател , защото знае че той би слязъл в царството на Хадес заради нея .
Примигвам стресната само , за да открия , че все още съм с глава навряна в гардероба .Ужас ! От къде ми идват тези идеи ?Ще получа раздвоение на личността от тези мечти и блянове на яве . Колегите ми смятат , че съм странна и може би не са далеч от реалността . Баща ми казва , че не съм за този свят , защото се отзовавам по често на бреговете на Тигър и Ефрат , от колкото в справката за месеца .
Една такава съм впечатлителна , често отнесена , със странно чувство за хумур , понякога язвителна. Вадя ноктите всеки път , когато някой се опита да обиди женския род на чест или като знам , че шефът ми не е прав . И какво от това ? Една строфа от стих може да ми направи трапанация и да се намести удобно в мозъка ми , за да остане там с дни . Едно листо паднало от дървото може да ме разплаче , защото вече не е зелено , а следователно е и мъртво . Не ям месо , защото съм сигурна , че никой от нас няма да е щастлив някой да му загризе трупа , пък дори и гладен . И чета ...
С една дума бягам с всички сили от реалността , защото не искам да се изкалям .Там , на моят остров от мечти се чувствам защитена и ми е уютно . Допускам само вещици и еднорози , за да правим бели магии .
Едно такова различно ми е . И ми е хубава . Наранявана съм , разбира се и аз съм човек . Не винаги разбирам кому е нужно това и винаги отвръщам . Не се гордея с това . Като животинче , което се зъби и хапе всеки път от страх някой да не му посегне .
Събирам историите на приятелите си в чаша мартини , която ближа цяла нощ на някоя маса сред хилядите в големия град . Гледам често звездите . Броя ги . Не съм забравила как в изпълнена от ухание на жасминови цветове нощ , аз и най - добрият ми приятел лежехме на все още топлия пясък , за да помълчим . Вперили поглед в черното небе , което сякаш ни завиваше . Беше толкова близко и достъпно .
Обичам да си представям , че като Архимед ще дам нещо впечатляващо на целия човешки род . Мечтая си , ей така и ми е по - леко да дишам тежката , оловна прах , коята се стеле от Кремиковци . Въпреки , че ни убеждават че това , ама в никакъв случай не е възможно .
Работя много . Пъна се като магаре на мост . Спя понякога в радиото , защото съм инат за двеста села и не искам работата за днес да я оставям за утре . Не мога да кажа , че мъжът ми е доволен от това . Смея се с глас в лицето на глупостите на съдбата и си мисля , че съм умна щом мога да разбера някой човек . Иначе се прикривам в ролята си на блондинка , за да не разберат хората , че отново мечтая .
Мога да създам реклама за кремвирши от преживян любовен трепет . Аз ги преживявам често и разтърсващо , защото мечта я. Мога да продам всички , защото имам усет на търговец , но не искам да продавам себе си въпреки , че са ми предлагали . Малко ми е странно . Да се чувствам като свински бут ...Мога да науча още много от живота и за живота на другите , но предпочитам да помъдрея , ей така от само себе си , за да не страдам . Мога да даря живот , но не и да го отнема , защото не съм Господ . Мога сигурно и да летя ... Не съм пробвала , но съм убедена че мога . Правила съм го хиляди пъти в съня си . Мога да се вълнувам , да бъда река . Да отнасям огорчението и разочарованието и да ги нанасям по бреговете си . Да ги кумулирам . Защото се лекувам , като мечтая за хубави неща извън времето .
Близките ми казват , че съм бедствие ... Това е защото смятам , че бедствията са красива мощ , макар и жестока . Преживях няколко . Искам да ги преживея всичките . Да оценя стойността на живота , защото тя май се губи някъде в наши дни . Наричат ме бедствие , защото мога да ги развълнувам , дори уплаша . Защото мога да ги накарам да мислят за нещо повече от насъщния ...