автор: paris

Ти пристигна внезапно
като пролетен дъжд,
аз възторжено зяпнах
като истински мъж.

Ти си млада колежка,
но си стара пара -
нумизматна болежка
върху дълги крака.
И на мен, нумизмата,
апетита ми спря,
аз съм песен изпята,
стар дръвник с очила
и очите ми виждат
само ценни неща,
сладко мляскам, примижвам...
Със такива крака
можеш мъртав да вдигнеш
от студения гроб.
Спящ вулкан на изригне.
Изкушила би поп
със очи на икона
и коси-махагон.
Устни, меки бонбони.
Ти си песен и стон.

Ти изчезна внезапно,
после падна мъгла.
Шефът бързо се радва.
Нумизматът умря.