автор: Utopia

"Животът е това, което случва,
докато кроиш планове за него"

Често ли ти се случва да гледаш през прозореца, да следиш с поглед стичащите се по стъклото капки вода и да мислиш, че светът е безкрайно скучно място за живеене?
Събуждаш се сутрин и тайничко надничаш зад завесата с надеждата, че слънцето ще свети по-силно от обикновено. Но то само те заслепява с лъчите си и ти се смее. Жалко. И този ден няма да е по-различен от другите.
Чакаш да свърши деня, седмицата, месеца, годината, а след време се усещаш, че животът си отива, докато чакаш подходящия момент, за да му се насладиш и да го изживееш пълноценно. После започваш да чакаш по навик всичко да свърши и се чувстваш безкрайно разочарован и уморен. Кога най-накрая ще започне истинският живот, онези прекрасни, незабравими моменти, заради които си струва да преглътнеш всички сълзи и обиди и да гледаш напред?
Сякаш всички вече сме забравили първоначалната си цел и чакаме по навик. Забравили сме какво искаме и какво всъщност е важно. Забравили сме, че докато чакаме да се случи нещо голямо, интересно и важно, пропускаме красотата, пропускаме същественото. Пропускаме малките неща, които се случват, докато ние се стремим да бъдем щастливи. Пропускаме усмивките и погледите. Пропускаме изгревите и залезите. Пропускаме любовта и емоциите. Пропускаме настоящето в стремежа си да дочакаме бъдещето. Пропускаме "днес", защото искаме да живеем "утре"...
Докато гледаш през прозореца и следиш с поглед капките по стъклото, безмислено и вглъбено, в стремежа си да дочакаш слънчевите лъчи, часовникът продължава тихо и монотонно да отброява изгубените ти минути. Бавно, но последователно и безвъзвратно. И не всичко се изчерпва с часовника. Става дума за живота ти!
Спри дъжда! Създай свое собствено слънце! Създай свое собствено щастие, защото то няма да дойде само при теб! Спри да чакаш! Направи нещо с живота ти! Бъди приятел на часовника! Живей днес! Живей сега! Живей за мига!
Надявам се, че не съжаляваш, че си загубил 5 минути, за да прочетеш това. Защото времето си тече и на никой не му прави впечатление, докато не стане твърде късно...