автор: bedstvieto

Иска ми се да е смешно ... Събуди се приятелко !
Жените вечно са в депресия ...
Поглеждат се в огледалото и хоп ! Депресийка ...
Поглеждат в портфейла на мъжа си и ... Пак депресия.
Поглеждат съпруга или приятеля , с който живеят вече пета година и айдеееееееееее.... В тресавището на черните мисли .
Мога да напиша трактат върху депресията , защото съм жена. А какво ли хвърля жените в лапите на това неприятно изживяване ? :
- пари
- мъж
- килограми
Смешното е , не ( ще използвам по - сложна дума , за да докажа колко съм интелигентна ) , та парадоксалното е , че причините за дамските импресии са отново тези три колосални думи .
Но да надникнем в живота на една жена...
В утрото на своето съществуване , тя е магнетична . Лолита , която сплела плитки подръпва срамежливо мрежести чорапи и гледа налапала розова близалка право в сивите очи на големия , лош вълк . Наивността и е трогателна . Вярва , че ръмженето , което чува да издава неговото гърло , всъщност е грохотът от вълните на разпененото море , където по време на летните отпуски ще я отведе . Вярва във факта , че щом той пие марково уиски , със сигурност дълбочината на неговия портфейл ще може да си позволи разхода по така мечтаните маркови дрешки. Вярва , че под капака на колата му абсолютно доказано , живеят поне триста расови жребци . С готовност захвърля учебника по математематика ( за ужас на своите родители ) , за да се качи на кораба на семейния живот , за едно слънчево , безоблачно и щастливо пътуване...
По пладне някъде се осъзнава , че ролките и боята за коса покриват закачливите и кичури . Че пеньоарът с мазни петна , не покрива вече кръшна снага ... Обградена е от пищящи чудовища , които се опитват да се докопат до топлата и гръд и да смучат ... Да смучат душата и . Надеждата все още я крепи . Че пластичен хирург със златни ръце , ще върне задника и в онези дни , когато го наричаха " фантастичен " . Ех , мечта ! Прелестната лолита сега е в ново амплоа . На потомствена руска колхозничка . Сърцето и прилича на матрьошка . Отваряш и вадиш , вадиш и отваряш , все повече и повече разочарования .
В следобеда я среща отново любовта . Тя мъдра е и вече по - дипломатична . Съзира я в очите на мъж - мечта , на средна възраст . Лолита от утрото събужда се за нов живот с наивната си красота . Обува отново мрежести чорапи и късата , плисирана пола . Децата и вече са порастнали и тя се хвърля през глава , за да хване последния влак на любовта . И още една кукла - матрьошка е прибавена в колекцията ... Този на средната възраст се оказва маскиран самият лош вълк от младостта . Зрялата , здраво депресирана жена , става за да му изглади гащите в шест сутринта . Очаква с нетърпение да се прибере след работа със заплатата ... Сервира мълниеносно шопска салата и изтудена ракията пред телевизора и се пита дали ще я люби ? Да , той ще се люби , ще целува безстрастно пластовете от кифли и торти , натрупани и кумулирани прилежно по време на последната жестока депресия .На сутринта , без да я отбележи дори , ще се качи в стария , одрънкан и изгнил автомобил , за да отиде на работа . Ще мине по околовръстното , за да си закупи на промоционална цена парче свежа , изгладняла плът...
А когато денят си заминава . Когато залезът очите ти изгаря . Когато слънцето гори най - жарко без да го усетиш . Тя депресираната ще се пита , защо от този свят си заминава , без на практика да е живяла ....

29.03.2005
София