автор: eltoro

Ти каза ми страстно :
- Да бъдем наясно !
От своята обич ми дай !
Тогава негласно,
поставен натясно
реших : "Любовта си раздай ! "


Раздавах , раздавах
и пак си оставах
от тебе съвсем неразбран !
Сърцето си давах
и лягах и ставах
с лика ти от блян изтъкан !


Желаех те нежно !
Така безметежно
сънувах аз нашия сън !
Но мислил съм грешно ...
Сега безутешно
ридая във тъмното вън ...


Попитах се : Ей ти ,
засвирил на флейти,
какъв пък е твоят проблем ?
Обичах четейки,
сънувах зовейки,
от обич съвсем заслепен !


Поставих задача :
към тебе да крача !
Без мисъл , без ропот , без страх !
Но тук разказвача
ме кара да плача !
Любов като тази е грях !


Завиках , заритах,
какво не опитах !
Обичааааааам ! да викна реших !
В пиянство залитах,
езика преплитах ,
но ето получи се стих !


Усмихнат тогава
целунах в забрава
кристалния нежен стакан !
Отминала слава
на бликнала лава
е парещ любовен вулкан !