Тази неделя тя е сама.По една или друга причина случи се да е сама. Пак така се случи и да прекъснат всички комуникации и точно в този ден всичките и приятели да са извън София.
Тя не обича да е сама, обича да е сред хора, по различно звучи самотата когато си сред хора.
Гледа телевизия, „Енимъл планет" дават филм за крокодили, крокодилката има очи с цвят като нейния, сеща се че има интересен цвят очи, освен това се сеща че все още е красива и когато ходи по улицата, мъжете я следят с поглед.
Хм, интересен цвят, в случая интересен значи по различен, по малко срещан, на времето баща и се шегуваше че само двама души в света имали такива очи.Защо редките неща винаги се харесват.Някога и се искаше и да е като всички други и да не я харесват само заради цвета, а заради нея самата.Тогава още не знаеше че „заради самата нея"е много трудно нещо изискващо време, а както казваше лисицата, хората нямат време..
Може да отиде навсякъде където поиска, може да прави всичко което си поиска.
Но тя не го иска.
Празна е.
Настроения.
Ще и мине, така се успокоява, през пролетта депресиите се задълбочават.
Този живот е тъжно нещо особено когато не знаеш какво точно искаш.
Някога знаеше какво иска, някога беше устремена, амбициозна, готова да покорява и никога не се замисляше за самотата, тя и беше естествено състояние и някак си си вървеше с нея, но някога имаше цел.
Сега има само път.
И сега само го извървява.
Нейния път.
Всички пътища водят на някъде е мисъл за тези които не са осъзнали, че всички пътища където и да водят, стигат до края.Някои лъкатушат, други са прави, чисти и широки.Нейния път е от най стръмните и най лъкатушещите и преди това беше предизвикателство, а сега е само умора.От всеки завой, от всеки остър камък, от всеки връх или падина.Понякога се налага да се връща пак на същото място за да продължи напред.Сега тя върви и не се замисля за трудностите свикнала е, просто върви за да извървява пътя си.
Неделя следобед е много тъжно време.Улиците са пусти, само тук там се вижда някой случаен минувач.Тя не знае къде са хората, но може да предполага.Почтените съпруги са полегнали до почтените си съпрузи след обилен обяд или гладят обичайното семейно неделно пране или просто пият кафе в някоя съседка обменяйки последните новини от техния малък свят в които съжителстват заедно с други в кутийките си, докато мъжете им чоплят нещо в колите си.Те са щастливи хора.
Магазините не работят в неделя следобед, но тя открива един за сувенири и бижута авторска изработка и си купува пръстен на познат ювелир.Това за малко я прави щастлива, за малко, колкото до утре.
До утре.
Утре е друг ден, понеделник, и няма да е така тъжно, комуникациите ще се възстановят, все някой ще оправи тази повреда, улиците ще се изпълнят със забързани хора, приятелите ще се върнат и всичко ще си бъде наред, обичайно, познато и уютно в нейния свят в който няма да е сама със самотата докато върви по пътя си, който винаги стига до края.В понеделник края ще и се вижда далече.С тази мисъл, тя поглежда ръката си с новия пръстен и се усмихва за малко, колкото до утре.
Следващата самотна неделя ще си купи нещо друго.