автор: Paloma

Във къщата на ветровете
се поспрях.
Тя някога била е дом. Човешки.
С огнище и с несекващ смях край него,
стените й - със нежност упоени,
с обилие от топлина.
Свирепи ветрове сега
като фурии тичат през комина,
а после като камъни
пропадат
в бездната небесна.
Останалите в нея
ветрове
като течение подмолно
смразяващо в слуха ни свирят -
въртоп необуздани, бесни сили.
Във къщата на ветровете
смразена, аз усетих -
това е къщата,
иззидана от мен
за мене.