автор: Freya

Колко често разлистваш албума с черно-белите снимки, изсушените цветя и напарфюмираните спомени?

Снимките са черно-бели,
само спомени за цвят,
миг от непрестанно вчера,
прах от незапомнен свят.

Цветните ми пръсти тичат
по черно-белите лица
сиви погледи се вричат,
а усмивките мълчат.

И накъдрени по края,
и прилежно подредени
гледат ме, и сякаш знаят
колко важни са за мене.

Ето тук, съвсем в средата,
в сивия албум забравен,
между хора непознати
снимка наша ще поставя.

Времето крака ще клати,
след години отлетели
ще си бъдем тук, в средата,
влюбени и избелели.