Две сърца
случайно се срещнаха,
две сърца
сред многото други.
Усетиха нещо, хубаво беше,
говореха с простички думи.
Откриха много
общи неща,
разказваха своето минало,
в своето настояще
странно как,
намериха някаква истина.
Едното заби
на другото с пулса,
ръце си подадоха-
просто изкусно.
Внезапна любов-
толкова нежна,
пълна със чуство.
Какво се получи
в случайната среща?
Илюзия?
Обич?
Изкуство?
За бъдеще няма защо да говорят,
ясно им е, че то е чуждо.
Нека бъдат щастливи,
че сред многото други
се довериха на пулса си.