автор: Paloma

Ако веднъж за себе си откриеш
как думите надути да избягваш,
на мислите безмълвната магия
сама към тебе ще прекрачи прага,

по който утринна роса ще трепка
и отпечатък времето ще слага
чрез мигане на две полярни клепки,
изпълнени със чудотворна влага.

Че инак ще заблъска снеговеят
на всичките редуващи се думи,
фатално чувствата ще закъснеят,
а чувствата ти ще са лоши рими.

И ти ще бъдеш жаден в океана,
а искрените думи - сноп скрижали
в душата твоя - жертва неразбрана,
към суетата път нелек избрала.