Далечни стъпки. Някой приближава.
Полазва мрак. Протяга се ръка.
Сгрешили сте- не аз ви трябвам,
Та аз съм само някаква врата.
Не съм заключена. Не си и спомням
ключа, не се познаваме с ключа.
Ненужна съм и никой не ме помни.
Не водя никъде- аз просто си стоя.
Не съм заключена. Открехвате ме с поглед?!
Наникъде не водя. Отникъде не идват тук.
Зад мен е пропаст- пуста, неудобна
И подлудяваща- комат от сумрак глух.
От векове съм тук. И никога не ме заключват
Защото никой не прекрачва в моя сън.
Аз грешка съм- с годините научих,
Че просто трябвало да водя вън.
Но никъде не водя. Стоя и просто слушам,
И просто гледам. И чудя се кога
Ще дойде някой, за да ме разучи....
Зад мен сега е пълно със тъга.
И пълно с тайни. Мисля всичките открих ги.
Милиони тайни трупам с векове.
С праха- приятел стар- прилежно ги покрихме
И.... май че никой не успя да разбере.
Затуй не съм заключена. Та те не знаят
Какво прикривам в свойта самота.
Не преча никому. И затова нехаят.
Аз просто скривам дупка от света.
Така че, чуйте ме. Сгрешили сте вратата.
Не сте за тук. И този ключ не е за мен.
Повярвайте! Дръпнете си ръката!
Зад мен е нищото- попаднало във плен.