автор: xxlogre

Като среща между стари коне. Уморени от живота, разпознали се случайно в двора на скотобойната, преди да ги умъртвят.

Дежурните, продиктувани от любезност въпроси. Установявам мислено колко се е състарила, като някоя лелка, но разбира се не го казвам. Страх ме е да си помисля как аз изглеждам в нейните очи. Успокоявам се с това, че жените се скапват по-бързо.

Някъде в ъгълчето на съзнанието ми обаче все още я желая. Иска ми се да проверя докъде е стигнала там, в леглото. Страшно ми се иска да науча. Но не смея да й го кажа. Не ми се захваща връзка, това е просто натрапчиво любопитство. Изтупвам го от себе си като следа от прах.

Изпращаме се с фалшиви пожелания. Тръгваме в различни посоки. Всичко мина по-безболезнено, отколкото се опасявах. Самозалъгвам се, че мъжа й (или онзи, с когото е сега) е много по-тъп, или по-стар, или нещо по-лошо от мен. Така ми е по-лесно, особено ако си повярвам. Нима има за какво да съжалявам! Имам деца и млада жена, имам всичко необходимо, за да бъда щастлив...