автор: Rossa

В малките градчета
мислим, че живеят неудачници,
неприети в столичните ВУЗ-ове,
където щом завършат,
да останат и да се оженят.
В малките градчета
смятаме, че животът е замрял.
Че, като в песента на "Тангра",
нищо не се случва,
защото хората са скучни
и лишени от фантазия.
В малките градчета
вярваме, че разрухата
е пропълзяла навсякъде,
че жените гледат само сериали
и плетат вълнени чорапи.
Само че, в малките градчета,
къщите са спретнато измазани,
градините - потънали в цветя,
а хората се поздравяват
като се срещнат на улицата.
Малките градчета имат
едно кино, един ресторант,
една дискотека.
Там всички се познават
от ранно детство
и всеки е роднина на всеки.
В малките градчета
сватбите и погребенията са събития,
на които ходят всички
и които се обсъждат със години.
В малките градчета
се раждат рядко бебета
които кръщават на баба или дядо
и, само по изключение, на някой артист.
В малките градчета
децата учат на една смяна,
а същите учители, непроменени,
преподават вече сто години.
В малките градчета
бързите влакове не спират,
вестниците пристигат чак следобед
и телефони по улиците няма.
В малките градчета
площадът е ремонтиран
и прилежно пометен
по програмата за безработни.
В малките градчета
вечер в читалището старците пеят
народни песни,
а кметът репетира пиеса с децата.

В малките градчета
живеят големи българи.