автор: Bulars

Напразно спомням свойто детство
и мъча се с това да стихоплетствам,
как гонех под липите стари
мухите с моите другари

Как сгазих лука на комшията
и счупих бурето с трошията,
и не веднъж на бой с фунийки
се връщах в къщи със топлийки.

Навред ме бабата гълчеше,
дано таз олелия спреше,
но виждате ли, съм стихия -
доях от кравата и пиех.

На котката дори не давах
и вечер рано си не лягах
Изобщо "панта" бях си значи,
от мен да бягаш - няма начин!

И тъй.., преминаха годините,
кат ланските ни сливи - сините..
Прелиствам спомени, наследство
от палавото мое детство.

bull: 07.03.2005 год.