автор: Bulars

Препускам с вятър буреносен
възседнал първите лъчи
на изгрева ни недокоснат,
на тихи нощи - светли дни.

Понесен с устрема на птица,
где рее се във синевата,
с крилата ветренни полита
и моята любов възпята.

Днес каня те, а ти решавай,
очи с въздишка затвори..
Поне веднъж в живота давай -
от себе си любов дари..

Склони глава на мойто рамо,
далеч от чуждите очи,
и с мен бъди, когато рано
се будят първите лъчи..

На мигове несподелени
изстрадани за сетен път,
от теб самата и от мене -
в небето няма кръстопът!

Тръгни, сега те призовавам.
Не искай пак да ме боли
сърцето, някъде остана..
Да бъда друг не ме моли.

Вземи словата ми любима
и моята душа ранена...
Едва, тогава ще те имам -
докосната и споделена !


05.03.2005 год.