Любовта възкръсва в приятелство
и дарява вяра
без да стига до предателство,
без да влиза в изневяра.
В миг, когато любовта умира,
стигайки до отчаяние,
себе си отново тя намира
без да сеща разкаяние.
В отношението предишно
свойте основания изчерпва
и отхвърля бремето излишно
като леко го зачертва.
Няма вече притеснение,
тя възкръсва в благодарност,
че познава уважение
чрез човешка солидарност.
Възкресението й става нужда,
че самото преживяване е нарушено
от господството на сила чужда,
правеща сърцето съкрушено.
Старата любов ще трябва да отмре,
за да може в нова да възкръсне,
иначе емоцията ще спре
или пък сърцето ще се пръсне.
С преживяването адекватно
превъзмогваш чувството тревожно,
даже да връхлита многократно
и възкръсването е възможно.
Пътят вече е отворен
пред запазената чистота
и за нея отговорен,
пак достигаш красота.
Любовта е атестат за брак -
с нея прави се семейство
и за нов живот възкръсва пак,
превъзмогваща дори злодейство.
Чрез любов невинност се дарява
и така се прави идентичност,
че ликът ти истински се проявява
и запазваш своята различност.
Любовта от двамата се преживява,
затова че прави се съвместно
и тогава "чудото" се проявява -
всичко става много лесно.