автор: Usmiv4ica

В минутите на мълчание...

В бяла утрин смълчана мъгла
хоризонта и изгрева скрива.
В бяла утрин, в смълчана гора
белоснежност пътеки покрива.
Свидни спомени в този бял храм
слънчев лъч с тиха нежност огрява,
на покоя вековен и сам
ги с прощална милувка дарява.

Ще се завръщат във нечии сънища
и във залези пламенно мамещи,
във въздишки за несбъднати пътища.
Ще са тъжни, но често и галещи.