автор: 4i40

"Назад, назад, моме Калино..."
народна песен


А, ето и нашия доктор! Визитацийка ли, а? Да видим болните, нали? Кво толкоз им гледате на тия болни бе, цял живот болни, болни, болни... Не гледате нас, ами болните. Ние като сме стажантки да не ни е газил влак, да не ни е била градушка, така де! Хи-хи... Кво, като не сме болни, ми погледнете и нас! И ние понякога имаме нужда от лечение...хи-хи.
Кажи честно, колко години я учи тая медицина? Шест? Ужас! Да ме убиеш няма да уча толкова. Аз едва сестринското избутах, пък доктор - не, забрави, в никакъв случай! Тя, мама тъй ми каза - иди, Калинче в града да вземеш една професия. Те, сестрите все с престилки ходят, на топло и на чисто работят. Виж там, мама, да вземеш някое свястно момче. Гледай да не пие и занаят да има - я техник, я нещо друго. От тия - бизмесмените да се пазиш, много лъжат. Бизмес-мизмес, туй-онуй и оп - в кревата. И от докторите да се пазиш, и те са такива...хи-хи.
Докторе, ти женен ли си? Че кога успя, бе! Уф, то кога ли ми е вървяло. Моичкият пък - войник. Гаджето, де. В Карнобат служи, ама е много залупен, горкичкия. Ти, вика, като вземеш образованието, да не ме зарежеш. Пък аз, не, че няма да го зарежа, ама чакам да се изволни. Да не му е мъчно, нали разбираш, там в казармата и да не направи някоя беля. Майка му е много арабийка и са богати, ама моичкия - залупен. Идем някъде, компанийка, туй-онуй, а той - седни до мене, Калинче. Пък аз съм весело момиче, обичам танци, питиенца, дрешки, парцалки, нали разбираш, кво толкоз, лошо няма, млада съм, не съм и грозна, нали? Ама като си нямам късмет...хи-хи.
Само един път ми провървя - на изпита по "грижи". Баш тогава се грижех за едно гадже, та хич не ми беше до учене. Цяла вечер - дискотеки, ракийки, салатки, цуни-гуни, туй-онуй, нали се сещаш...хи-хи. За изпита, обаче кака ти си взема едни гащи с крачоли - такива бе, виждал си - бели, с крачоли и ластици отдолу. Написвам си по три въпроса на крачол, обувам си ги под дънковата пола и си ги навивам. Ей така нагоре, виж! Направо си заврях ластиците, сещаш се къде...хи-хи. В комисията, оня тъпия доктор, военния, дето уж дърт, пък... Турих си после сенки, линии, червила, там както се полага, оная дупчената блузка, дигнах нагоре балкона и хоп - на изпит. Квото - тва, нали разбираш. Дърпам билета, гледам - единия го имам на десния крачол, другите два - бъкел! Сядам да мисля, ама лявото бедро отвънка, леко го обелвам, нали се сещаш, ей така виж, щото полата е с копчета отпред, а на дясно тънко пускам гащите. Така вързах тромбето...хи-хи.
Сега, ако речеш и ти да не ми се впрягаш и заверим стажа, дипломата я взех. Уж арабия ми изглеждаш, ама де да знам. На предния стаж, във вътрешното отделение имаше един много крив...доктор...доктор, абе с "В" започва, знаеш го. На много сериозен ми се правеше, отсъствия там някакви ми написал. И все на фамилия ми говори - Костова, вика, направете онази инжекция, ама първо си свалете пръстените и сложете ръкавици! Ужас, ти казвам! Абе, викам си, само едно нощно ми трябва и на сутринта Калинче ще ми викаш и до квартирата ще ме изпратиш, ама не съм такава...хи-хи.
Ти само ми дай едно подписче, а после ела да гледаш. Чака ме един в Норвегия за работа. Не ти ща стажа, вика, само диплома ми трябва да те прекарам през границата, после ела да видиш! Не бе, човекът е сериозен, не за компаньонка, болногледачка там някаква си да бъда. Ако става въпрос, на мен още миналата година ми предлагаха компаньонка за Кипър, ама нали се хванах с тоя скапан медицински колеж, диплома, та диплома! Заинатила съм се и ще я взема. То, после не ми пречи, мога и в Кипър да ида...хи-хи.
Чакай де, сега къде тръгна по средата на приказката. Зарежи я тая визитация! Много ги мразя визитациите! На мен друго ми дай - компанийки, ракийки, салатки, цуни-гуни, туй-онуй... Ей сега, да кажеш, и тръгвам!