В зелените поляни
на сърцето
незнаен вятър
от незнайни пътища
довя
отронено отнейде зрънце.
Магията,
заключена във него,
неистово напира
да покълне.
Но тревата
по зелените поляни
на сърцето,
обвива с паяжинни нишки
зрънцето
и пие лудите му сокове.
Защото
не забравя още болката
да носиш в себе си
дърво,
а да останеш
стръкче.