и пак...
... го направихме...
в онази малка тъмна стаичка
без мебели
без прозорци
...но с минало
може би някога е била червена стаичка на някой болезнено амбициозен фотограф
може би талантлив... или не...
може би е била просто склад
дрешник?
...
просто стая
...без мебели
...без прозорци
...чужда на останалия свят
на цифровите фотоапарати...
на остъклените тераси...
на презервативите....
някога там го направихме за пръв път...
...съвсем нескопосано...
(противно на репутацията ни)
просто една бърза свирка...
... но толкова моменти в нея...
... толкова аромати в спермата ти...
а сега...
... просто не беше същото...
малката стаичка без прозорци бе по-светла....
... спермата ти дори по-ароматна...
... аз още по-влюбена...
... ти обичащ ме....
.... всичко по-реално....
... а аз обичам споменът....
..... за теб....
.... и мен....
... нереални...