автор: xxlogre

Секс е пошла дума. Стерилна, прозрачна, без мирис и вкус. като найлонова опаковка на сандвич. Затова и сандвич е придружаваща дума към секс. Sex & Sandwich, технократска измишльотина. Стоки, които се купуват в железария. Нещо като Black & Decker.
Чукане е друг занаятчийски термин. Нашенски. Кънти в ушите като звън на пирони, разпилени по тенекия. Навява атавистични спомени за прашни опушени ковачници, където ви подковават мулето.

Ебане е изборът на безумно пристрастените алкохолици. Думата изгаря ушите на случайния слушател, както първакът изгаря гърлото на начинаещия пияч. Ебане звучи по пиянски маси в задимени кръчми, където се слуша чалга на живо. Ебане има още вкус на кисело зеле, люти чушки и салата с много лук.

Онождам, онодя прилича на стара пожълтяла фотография на която театрално позират отдавана измрели, никому непознати, нагиздени селски моми и напети момци в униформа.

Полово сношение скрибуца в устата на мършоядни адвокати с обратна захапка и болни от задух и преяждане, безмилостни съдии. Полово се сношават финасови ревизори със заместник-главни счетоводителки. Иначе казано, хора без душа.

Съвъкупление е ръждива стара сабя в ръцете на препариран музеен уредник. Никой вече не се сеща, че някога това парче желязо е лъщяло на слънцето и е сечало глави. А може да бъде и празно менче за светена вода в забравен от богомолци храм.

Обичам и любов са като безцветни стихчета от ученическа тетрадка. Приличат на перушинки от възглавница, напоена със сълзи или на пухче от глухарче. Духнеш ли го и отлита.

Правенето на любов е като варене на сладко. Приготвя се от стари моми и млади вдовички. И се сервира със студена вода върху дантелени покривчици. Чак горчи от сладост и от него не се зачева.

Любя ми напомня за "любя, тача и милея". Детски патриотични празненства и сълзливо умиление. Панаир, стрелбище, въртележки и захаросани ябълки. Неща, които ни радват само докато сме деца.

Понякога пък говорим за онова, неназованото, но подразбиращо се, което всички имаме на ум, но за което си мълчим. Дето го правим или не го направим, но се страхуваме или ни е срам да произнесем. Обиден евфемизъм и тъжна липса на слово за нещо толкова хубаво.

Господи, има ли изобщо истински думи?