Къде си принце? Коня ли откраднаха?
Или не знаеш пътя? Или загуби брадвата?
Не бой се, има влакове, и карти за туристите.
А през гората- гъстата, пътека са прочистили.
Задача ти, принце, е вече много лесна.
Да ме целунеш само, нататък е известно.
И всичко е стъкмено. Насрочена е сватба.
И замъкът ни чака. Да дойдеш само трябва.
Е, хайде принц блянуван. Разваляш правилата!
Не можеш да подменяш така, във ход, съдбата.
Аз чакам те покорна, заспала съм дълбоко.
Но вече сто години... Това е тъй жестоко!
Ах, принце избавител! Нима си ме забравил?
Към друга ли девица светът те е подмамил?
А мен, злочеста, спяща, кой ще ме разбуди,
Съня ми стогодишен с целувка да прокуди?
О, принц страхлив, неверен! Орис- отиди си!
И Шарл от гняв трепери. Аз ставам- уморих се!