автор: InsideOut

Какво може да застане между нас?
Жена.
Жената с Косата.
Лъжа.
Лъжа е с краката
дневно пиринчени -
непърлени
на слънчев диск
отколе -
неколени жежко
и сочно
и сластно -
загар от одрано
елмазено-сърпно
циклично и лунно
по спомен от някога
кървав и в жълто
на тъмно -
била е
и лъже сега -
с устата безЗъба
и с черната паст
и празната пазва -
дето нищо не казва
само лъха на мърша -
да я попържа?
Ще замязам на нея
след месечинно
на плужек
без козина
оплешивация такава
на кратери зейнала
естествена депилация
мумификация -
след мастурбация
с нейните пръсти
и кофтия дъх
на щения -
разлагане
разпадане
прелюдия
за утрешната пръст
за вечната утроба -
днес - отрова
ако! я попържа
и жлъчно да святкам
и съскам
придрънквам
злорадо да връщам
е да се обръщам
ялово в себе си
и между нас -
за кромолите казвам
лунно затъмнение -
явление?
И с гръб към нея съм
за бесовете й -
с лице към Теб
защото млади сме!
че щяла да злобее -
нека!
Несправедливият ни гаден,
гладен Свят -
изплюва я
а нас поглъща
в ядката ни впръсква
центробежно
и въртим се
и за нас върти се -
и пулсира
а пък Тя - умира
да я видя.
В гръб ми е
и съзерцател долу -
под въртележката и чака -
не и между нас!
Ще слезем -
не и Днес!