автор: SWETULKA

Сънувам кейове без лодки,
влакове без пътници
как прелитат покрай глухи,жълти гари
и гнезда,нестоплени от птици
по дървета с голи,мъртви клони-
стенещи от вятъра.
Ставам със подпухнали клепачи
от сълзи несподелени
и със тръпни устни
от несъстояли се целувки;
със ръце-забравили за свойте ласки
и очи-невярващи във истини.
После се усмихвам на лицето в огледалото.
Уж познато,а пък бавно,бавно ме предава.
Уж е същото,ала някак по-унило...
Свои цветни сънища недосънувало,
във копнеж унесено по звездни нощи
и с горчиви бръчки покрай устните-
на житейските плестници белега.
Искам да протегна длан,да го погаля,
да го утеша,похваля...
Моето лице е моя маска-
моят верен Рицар във доспехи-
пълководец на провали и неслуки;
храбро устоял на злости и закани,
но навел чело-от любовта предаден...