Дърветата,с листа-крилца на пеперуди-
във бухналите облачета-розови и бели-
на цъфналите клони-разсипани нехайно изумруди-
във новата си дъхава премяна се засмели.
И старите чепати клони,
с протегнати към Слънчицето длани,
дочакали до нова Пролет,сълзи-цветя
със сладостна въздишка ронят.
А вятър тих-милувка,шепот-
със мирис на ливади-тръпни,буйни,весели...
нега неведома в очите мами;
на славеите ромона от близкия гъстак донесъл,
от мислите ни тягостните делници изгони !