автор: io

12 часа,
часовникът бие
и тракат ли тракат
стрелките;
една въздишка
опитва да пробие,
да стигне
на примирението
стените;
сълза с мъка
се отронва,
успява да убие
на дните монотонни
лъжите;
гласът
опитва да се скрие
на думите
зад гърдите
и бавно умря
една неосъществена
мечта
и да бие
часовникът
спря