От къде да започна може би от денят в който те видях…
Изоставена сам сама .. няма кой да ме чуе ..да съживи болното ми сърце
Няма кой да ми помогне нито да ме утеши….
От къде да започна може би от денят в който те видях…
Изоставена сам сама .. няма кой да ме чуе ..да съживи болното ми сърце
Няма кой да ми помогне нито да ме утеши….
Болката вече се е сляла и изпълва всяко късче от моята душа
Вече е твърде късно да ми помогнеш
Вече тялото ми е обладано от сладкото спасение…смъртта
Лесно ти беше да ме отблъснеш и да замразиш душата ми
Сега тя бледнее на фона в който е обкован целият ми свят
Грях..болка…плач…кръв…гробище…крясък на гарван
Твърде е тъмно и не мога да видя края ..края на живота си…
Спомените …защо започнах да живея с тях…
Тези мисли непрекъснато се въртят из главата ми
Препъвам се падам…. Но не! Не искам да се изправям
Вече се предавам всичко беше до тук
Свивам се и се облягам на гроба до мене
Обзема ме страх .. тъмнината непрестанно ме преследва…
Започва да вали … но не какъв да е дъжд а дъжд от сълзи от болка..от поквара
Като че ли тъмнината от моята болка изпитва наслада…
Има нещо толкова дълбоко в мене но аз го държах там и не му позволявах да излезе
За да не може никой да види това което криех там ….
Ако можех да върна времето назад бих променила само едно
Никога да не живея с спомените защото те ме съсипваха…
Душата ми със тъга и мъка обсипваха…
Превърнаха животът ми в едно голямо страдание
Сърцето и разума непрекъснато бяха в пререкание
Стигнах до извода че животът е едно голямо състезание..
А ти никога не излизаш от него като победител….
Имаше народна мъдрост една "не си победен докато сам не се предадеш"
За жалост аз се предадох…. Той ме надви
Сега никой не може да ме спаси….
***************
На сутринта гробарят откри замръзналото ми тяло през нощта….
Така си отидох с болка и мъка в този свят на самота