автор: glishev

Няколко староанглийски стихотворни гатанки. Превод от съвременен английски. Весела работа!

От душа и въздух, от живот лишен съм.
Враг ме посече, сетне потопи ме
във ведро студено. После на слънце
ме хвърли да съхна, додето опадаха
моите косми. Острие усърдно
на части ме стори. Кори ме затискат
и пръсти прехвърлят. Перо - птича радост -
ме с капки покрива, оре ми лицето,
както плуг - полята. После пие още
сок тъмнобагрен и отново сее
черното си семе. Здраво ме затварят
в дървени окови. С кожа ги обличат,
нея пък обвива майстор с пръсти сръчни
в скъпоценна дреха от сребро и злато.
Нека аленеят шарките по мене -
прелестно богатство - и само за радост
на учен да бъдат, на мъж любомъдър,
а не за неукия мъка несносна.
Смъртният, който към мене посегне,
той ще стане, знай го, с душа съвършена,
по-смел във борбите, с разум по-бистър
и благоугоден. С дух по-възвишен,
ще добие също и верни другари,
достойни и мили, любими и близки.
Слава ще добие, множество богатства:
радост ще познае, блаженство в живота,
от всички почитан, обгърнат от обич.
Разбра ли ти кой съм, на всекиго нужен
и тачен, и с име достойно и знатно?

(Книга)


Гласът - богатство мое - от гърлото излиза.
Певец съм прославен, главата ми е пълна
със звуци различни. Сладко аз пея,
знам сто извивки    и винаги съм весел.
Певец съм стар и мъдър и вечер на човека
в дома утеха нося, когато в тишината
гласът ми се разнася. И всеки се заслушва,
внимава, с дъх затихнал. Узна ли мойто име,
на мене, веселяка? Аз шут съм по природа
и звънкоглас любимец, че само радост нося
на хората с гласа си и сладостна отмора.

(Славей)



Воювам с вълните и с морския вятър
съм често във разпра. Кога по земята
ме влачат, оставям бразда като рана.
Надвивам ли, здраво оставам на място.
А щом се помръдна, врази ме надмогват,
повалят и блъскат. Искат да потъне
туй, което пазя. Но крепък съм, храбър,
тежа си на място, дордето държат ме
камъни морски и здрави въжета.
Добре устоявам.   Кажи мойто име!
(Котва)