Готов съм да навлезна в черната дупка. Проверявам за последно екипировката. Бутилките с духовете - добре запечатани. Димните запаси - сухо опаковани. Дано стигнат, че иначе - дел-...
Голяма тълпа изпращачи: институтки, вечни студенти, малхимици от Горно Нанадолнище, 3 здравни осигуровки, 2 данъчни системи, няколко вноски в Пенсионният фонд, 42 реформи на образователната система, 18 правителства... Наближавам с бърза крачка дупката, тълпата ме догонва... Ето я и Дупката! Окичена с изкуствени цветя, малко встрани от попрището, изглежда мека и плитка. Тълпата ме настига и ме бутва в дупката. Най-сетне! Останаха отвън.
Първи впечатления - мяза на съвсем по домашному. Компютър с Интернет, бутилка коняк затапена с кисела краставичка, чорап се суши на монитора, ментови бонбони в CD... Случил съм на добър хитрец - да ми припомните да го посрещна съответно, като ми връща визитата.
Опитвам се да стигна до тоалетната. Невъзможно - 43 ремонт за тази година, този път е пренареждане на паркета по тавана. Най-вероятно ще трябва да се възползувам от древните средства. Опитвам се да излезна. Не, тук нямаше стена! Кога ли е поставена? Аха, на 9 март, когато беше предишният ремонт. Връщам се, завързвам кевларена нишка за компютъра и се забързвам в търсенето на изхода. Заобикалям 3 стени и попадам в нещо средно между препарирана оранжерия, изложба на лоши репродукции и гробище на телевизори. ctrl-alt-del и излизам през прозореца. Пропадам до уши в свежа пряспа от 98-и снеговалеж за тази година. Намирам купчина планирани работи и най-сетне се облекчавам.
130305
Ниво 0
Сладар