онези!
дребните неща,
които иначе ме дразнят
така са ми ужасно мили
далече от очите, че
сърцето
се срива
върху каменния под
и плаче
разбиващо челото си
във непосилното усилие
да разбере
сега какво направихме
(и хлоп!
затръшнаха вратата под носа ни)
наивно, с упоритата си вяра и
не
достатъчно
забравило
да страда.