И теб те познавам, разбирам, описвам:
ти си рзличие без тъждество -
нямам за тебе тържествени рими
и те приемам смълчан, с мъжество.
Недей да натрапваш безумно различие,
защото така ме измъчваш,
че крачиш в живота с двуличие,
доволна, но в лоша безкрайност.
Натрапваш реаност на Не-споделеност,
защото познаваш единствено:"Не!"
а то ме наказва с Не-разбиране,
за да те позная Не-любов.
Без обща основа как се разбира -
та туй е почти издевателство
и пътят не ще се намира,
защото нахлува предателство.
Позната до болка е тази реалност -
безкрайна и лоша,
с дъх на баналност,
завличаща в мрачни подмоли.
Дори се вклиняваш в моите думи
и нямам за тебе глас тих,
че мигове, ах, така непоносими,
рушат мелодичност в любовния стих.
С име превзето, фалшиво
дъхът ти цъфти в егоизъм
и твойта душа тържествува
в открит и изстрадан цинизъм.