Ето!
Вече дойде пролетта.
Познах я по влюбения гълъб на перваза си,
по това, че куриера, който ми донесе писмото,
не спираше да се усмихва.
Дошла е "бялата" пролет,
за да ни стопли.
за да разтопи и последната буца лед,
заседнала в сухите ни гърлата.
А утре,
знам,
слънцето ще ни се покаже,
цветове ще накацат по дърветата,
и ще е "бяла" пролет,
като Вапцаровата
поне до април.
И знам,
че в сърцата ще се усещата свободата,
да ходиш,
да бъдеш,
да обичаш някой.
Този,
който ти е бил най-симпатичен през зимата.
Пролет е!
Неподправена,
наша,
едномесечна,
за да подготви всяка твоя фибра,
всеки помисъл,
за топлината и незабравимостта на лятото.
Пролет е!
Познах я по птиците...